Защо в Република България, държава организирана и функционираща на демократични принципи и закони, е водена политика на дискриминация срещу основното население – българското? Или българския етнос, ако така ви е по-удобно. Защо, вместо да се предвиждат улеснения и облекчения точно за тази произвеждаща блага и услуги група, практиката показва, че с привилегии, често в разрез с всякакви демократични закони, се ползват малцинствените групи, сред които най-многобройна и парадоксално най-неангажирана в социалния и трудовия живот на обществото е циганската малцинствена група? Защо сред циганското малцинство най-разпространената професия е „социално слаб” или „трайно безработен”? Какъв е стимулът на тази група за извършване на нормална трудова дейност? Какви са вашите усилия, насочени за осигуряване на трудова заетост на този немалоброен етнос?  Усилия, а не „подаръци” на този многоброен електорат? Удобните извинения, че в мнозинството си циганите са неграмотни и необразовани, звучат все по-малко убедително. На фона на общата разруха, която се шири в малките и големите селища на България, аргументът „за циганите няма работа” е меко казано смехотворен. Може би в условията на т.нар. световна икономическа криза е трудно да се намери работа за профилирани специалисти, но за неквалифицирана работна ръка съществува работа в изобилие. Помислете – занемарени паркове и градини. Инфраструктурна мрежа. Селско стопанство. Чистота. Защо Бюрото по Труда не изпълнява функциите си и да намира временна и постоянна заетост на „трайно безработните”, вместо да се раздават социални помощи-подарък? Защо вие, като законодатели, не улесните администрацията и не допринесете за нейното функциониране не само в полза на хрантутниците на държавата, но и на самата държава, респективно на нас – останалите трудещи се. Защото ние сме тези, които издържат мързеливите „социално слаби” – ние с нашите данъци и лишения. Но не можем повече. Стига! Една малка промяна в закона за социално подпомагане би улеснила неимоверно много съответната администрация при нейното функциониране и изпълнение на задълженията си. А именно – прекратете практиката на доживотно получаване на социални помощи само срещу подпис. На всеки един безработен да се прави предложение за работа СПОРЕД КВАЛИФИКАЦИЯТА. А за неквалифицирана работна ръка, както вече споменахме, съществува работа в изобилие. При трето отказано предложение за работа помощите да се спират. Реализацията на пазара на работна ръка е двустранен процес и в него участват и двете страни. Едната осигурява заетостта,  другата собствената си квалификация и чрез това увеличава възможностите за по-добра реализация. И когато едната страна е лично незаинтересована, ние не сме съгласни доживотно да отделяме от нас и нашите семейства, за да я изхранваме. Европейските препоръки, че държавата е „длъжна” да се грижи за социално слабите не ни интересуват, при положение, че на практика се издържа банда мързеливи, неангажирани и нехаещи за нищо и неплащащи нищо в тази държава малцинства. Къде е грижата за мнозинството? Изразява ли се тя единствено в нашите задължения да плащаме сметката на мързеливите?! Намерете работа на социално слабите и направете от Родината ни това, което тя заслужава да бъде – земен рай!

напиши си трите имена и ЕГН